TrayanaBio's Blog

Мента (Mentha sylvestris). Проявява   репелентно действие по отношение на мравки. Половин чаша листа от мента и 1 чаша сафроново, шафраново (Carthamus tinctorius) масло се смесват в смесител. Сместа се бутилира и се оставя за един ден на горещо място. Поливат се следите и гнездата на мравките.

Елша (Аlnus sp.) Прилага се срещу листни въшки и акари по карамфил, шипка, ябълка и други.Използва се настойка от 1 kg сухи или 2 kg свежи листа, накиснати за 24 часа в 10 1 вода.Може да се приготви и отвара, като след 12-часово киснене получената настойка се вари в продължение на 30-40 минути.

Гъсениците на гьботворката не се хранят с листата на дъба, ако са нап­ръскани с настойка от елша. Старо народно средство за унищожаване на поповото прасе е заравянето в почвата на клонки от елша.

Жаблек, конски ребра (Galega orientalis.).Проявява висок акарициден ефект. Използва се настойка, приготвена от 1 kg смлени сухи растения, които са киснали 24 часа в 10 1 вода.

Змийско мляко (Chelidonium majus). Проявява ефект срещу листни въшки, листни бълхи, щитоносни въшки, трипсове и гъсеници на зелевите пеперуди.Използва се настойка, приготвена от 3-4 kg свежа или 1 kg сушена расти­телна маса, която се кисне 36 часа в 10 1 вода. Сушените и смлени растения се използват за прашене срещу къщни неприятели или след запалване за опушване на овощни дървета и зеленчукови растения срещу листни въшки.

Киселец (Rumex acetosa).  Проявява лекуващо действие спрямо меха­нично повредени дървесни видове.Образуваните рани трябва да се натриват 2-3 пъти дневно с листа или корени. По-висока ефективност се наблюдава, ако листа от киселец се поставят върху раните като пластир на пласт от 1-1,5 cm, след което се притискат с подходящ материал. Пластирът трябва да се смени няколко пъти през лятото.

Картофи (Solanum tuberosum). Във всички части на растението и особено в недозрелите клубени се съдържа отровният алкалоид соланин. Препоръчва се за опазване на краставици от листни въшки. Освен това с успех може да се използва срещу овощни акари, земни бълхи, кърлежи, дървеници и други. Използва се под формата на настойка, приготвена от 1,2 kg добре смлян свежа маса или 60-80 g нарязани сухи картофени стъбла, заляти с 10 l вода, в която престояват 3  часа (по-концентрираните разтвори може предизвикат пригори по растенията). Ефективността на настойката от картофи в сравнение с растителните ек­стракти от другите видове на сем. Solanaceae е относително по-слаба и предизвиква едва 30-50% смъртност.

Квасия (Quassia amara). Има добре изразен инсектициден ефект срещу листни и коренови въшки, листогризещи гъсеници и мравки.Използва се настойка от 150 g суха листна маса на 10 1 вода.

Коноп (Cannabis sativa). Има инсектициден ефект срещу ларвите на бялата зелева пеперуда, ларвите на майските бръмбари, колорадския бръм­бар и много други вредители по цвеклото, овощните дървета и цветята. Използва се настойка, приготвена от 100 g свежи цъфтящи растения, които се нарязват, заливат се с 2 1 вода и се варят 5-10 минути. За пръскане от така получения концентриран извлек се взимат 200 ml, които се разреждат в 10 1 вода.

Кромид (Allium cepa). Препоръчва се за борба срещу паяжи-нообразуващи акари, листни въшки, млади гъсеници, за отпъждане на пти­ците, хранещи се с ягоди или плодове, срещу голи охлюви и за предпазване от неприятели в периода на съхранение.Използва се водна настойка, приготвена в съотношение 200 g сухи обвивни люспи от лютиви сортове лук на 10 1 гореща вода, в която киснат 15 часа. Трикратното третиране на нападнатите растения през 4-5 дни намалява числеността на паяжинообразуващите акари с 95%.

Половин кофа люспи се заливат с гореща вода (60-70°С). След един ден екстрактът се филтрува и се разрежда в съотношение 1:2. Така приготвената настойка има висок ефект срещу паяжинообразуващите акари.

100-150 g обелен лук се залива с 10 1 вода и се екстрахира 4-5 дни. Филтрува се и растенията се третират веднага.

Тяколко глави лук, поставени в съдове, където се съхранява зрял фасул, го предпазват от фасулев зърнояд.

За отпъждане на птици на различни места в короната на овощните дърве­та се поставят срязани луковици. След изсъхването им, те се сменят с нови.

Кориандър (Coriandrum sarivum). Действа срещу молци и листни въшки. Използва се отвара от равни части кориандър и вода, които се варят 10 минути. Разтворът се прецежда и се пръска.

Кукуряк (Heleborus odorum).  Във всички части на растението се съдържат отровни гликозиди – хелеборин, хелабороин и други. Действа много ефективно срещу младите ларви на колорадския бръмбар, нощенките, листните въшки по зеленчуковите култури и други открито живеещи насекоми

Използва се под формата на отвара, като 500 g свежа маса се вари 20-30 минути в 10 1 вода.

Лайка (Chamomilla recutita, Matricaria chamomilla). Съцветията на лайката проявяват висок инсектициден ефект срещу листни въшки, кръвна въшка, листни бълхи, листозавивачки и т.н.Използват се водни разтвори от изсушени и стрити на прах съцветия в доза 200 g прах за 10 1 вода. Възможно е да се прилагат и водни екстракти, получени след накисване на 200 g съцветия в 10 1 вода за 24 часа. Този екстракт може да се прилага и непосредствено преди прибирането на реколтата, тъй като токсичността му бързо се губи под влияние на слънчевата радиация.

Мелия (Melia azedarachta). Проявява акарицидно действие. Използват се водни настойки, приготвени от 1 част суха растителна маса на 20 части вода.

Мечи лук (Allium ursinum). Предпазва доматите от нападение на листни въшки и повишава продуктивността на картофите при третиране преди засаждането на рътените клубени, които ще се използват за семе. Приготвя се настойка от листа, цветоноси и луковици. Смачканата расти­телна маса се залива с вода в съотношение 1 к§ на 30 1 и кисне 12 дни. Прилага се двукратно през вегетационния период.

Млечка (Euphorbia virgata). Сокът на млечката съдържа отров­ни вещества, поради което при работа трябва да се вземат всички предпазни мерки. Препоръчва се срещу гъсеници на пеперуди. Особено отровни са отварите от прецъфтели растения. Обикновено 4 kg свежи стъбла и листа се заливат с вода и се варят 2-3 часа, след което се разреждат до 10 1 с вода.

Мъжка папрат (Dryopteris felix mas). Използва се за огра­ничаване плътността на листни и щитоносни въшки и фитонематоди под формата на настойки. В миналото от коренищата на мъжката папрат се е приготвяла отвара, която е използвана срещу паразитните хелминти по човека и домашните животни, поради което тя е известна и с името противоглистна папрат. За приготовяне на настойка 1 kg свежи растителни части се накисват за 18 часа в 10 1 вода. След прецеждане се използват за третиране в неразредено състояние. Същата настойка се препоръчва и за поливане на цикламени растения, наднати от нематоди (по 200 ml разтвор). Четири поливки забележимо ускоряват развитието на цикламите и намаляват вредата от нематодите, без обаче да ги унищожават.

Олеандър (Nerium oleander). Образува гликозиди, високо токсични по отношение на голям брой насекоми-фитофаги. Използува се под формата на отвари.

Пащернак (Pastinacia sativa). От корените е отделено инсектицидно действащо вещество, наречено тирастицин. То е токсично срещу ларви на мухи, комари, грахова листна въшка и др.

Пипер (Capsicum annuum). Лютивите сортове се препоръчват за борба с листните въшки, листните бълхи, гъсениците и голите охлюви под форматана отвари и настойки. Използват се отвари от 1 kg свежи или 0,5 kg сушени нарязани червени плодове които се варят 1 час в 10 литра вода. Престояват две денонощия, след което се стриват, прецеждат и се наливат в плътно затворени емай­лирани или стъклени съдове, съхранявани на тъмно и хладно. За приготвяне на работния разтвор, 0,5 1 от получения концентрат се разрежда в 10 литра вода, към която се прибавя 40 g сапун. По същия начин може да се използва и прах от сухи стрити пиперки. Настойки се приготвят чрез нарязване на 1 kg зелени или 0,5 kg сухи пи­перки, които се заливат с 10 1 вода и се екстрахират в затворен съд в про­дължение на 10 дни, а след това се филтруват. За пръскане се използва разтвор, получен след разреждане на 150 ml от екстракта в 10 1 вода. Да се внимава разтворът да не попадне в очите!

Пелин (Artemisia absinthum). Отвара  от  пелин  се   използва  във етеринарната медицина за измиване на животните срещу външни паразити и кръвосмучещи видове. В растителната защита се прилага за борба със смучещи насекоми – листни въшки, листни бълхи, трипсове, листогризещи насекоми, миниращи молци и други. Прилага се под формата на отвара. За целта 1 kg нарязана суха надземна маса, залята с вода, се вари 15 минути, след което отварата се прецежда и долива до 10 l. За усилване действието на отварата към нея се добавя разтвор от сух птичи тор. Приготвя се като 1 kg сух тор се разтваря за 1-2 денонощия в малко количество вода. След това се смесва с отварата от пелин, прецежда се и се долива до 10 l. Първоначално се извършват по две, а след това по едно третиране седмично.

Пелинът притежава силен репелентен ефект срещу дрешния молец, поради което стръкове от пелин се поставят в шкафове и гардероби.

Песъкиня (Padus avium, P. Racemosa). Синтезира токсични съединения, съдържащи циановодородна киселина, бензалдехид и някои още неизвестни вещества. Действа токсично на къщната муха, листни въшки, акари, ларви на мухи и бръмбари, срещу листогризещи гъсеници и др. Използват се отвари, приготвени от 200-300 g свежи или сухи клонки заедно с листата, които се кипват в 10 1 вода. Прилага се за пръскане на овощни дървета или ягодоплодни храсти през пролетта и лятото. Клонките на песъкинята, потопени в съдове със застояла вода за 2-3 минути, унищожават всички патогенни микроорганизми, при което водата става ароматна, свежа и годна за пиене.

Повет (Clematis vitalba). Растението е особено токсично в свежо състояние. Използва се за борба срещу смучещи насекоми – листни въшки, листни бълхи и трипсове. Прилага се под формата на настойка, получена от 1,5 kg неотворени пъпки или цветове, които се накисват за 1-2 часа в 10 1 вода.

Портокал (Citrus aurantium). Проявява висока ефективност срещу па­муковата листна въшка. Използва се под формата на настойка от 200 g сухи портокалови кори, които се екстрахират в 1 1 вода в продължение на 5 дни. През това време съдът се съхранява на тъмно. Течността над утайката се отлива и се пре­цежда. За приготвянето на работен разтвор 1 чаша от този концентрат се разрежда в 5 1 вода.

Ревен (Rheum rhabarbarum). Има добър инсектициден ефект срещу луковата муха и бобовата листна въшка. Използва се отвара от 1 kg свежи филизи и листа на 10 1 вода, които се варят в продължение на 30 минути.

Ралица (Delphinium elatum). Всички части на растението съдържат токсични алкалоиди, но най-големи количества се намират в коренището и корените, в цветовете и в семената. Настойката и прахът от сухи растителни части на ралицата имат контактно и стомашно действие срещу гъсеници на пръстенотворката, бялата овощна пеперуда, златозадката, ябълковия ме лец, бялата зелева пеперуда, репните пеперуди, ларвите на люцернови тояд, лъжегьсениците на листните оси, листни въшки, бълхи и открито веещите ларви на листогризещите бръмбари. Инсектицидни свойства имат и декоративните форми на ралицата. Използва се цялото растение, което се прибира преди бутонизацията и се суши на сянка. Прилага се под формата на настойки и отвари. Настойката се приготвя в съотношение 10 1 вода на 1 kg грубо нарязана суха маса, която кисне 2 дни. Отварата се приготвя в същото съотношение, като се вари в продъл на 1-2 часа.

Репей (Arctium lappa). Ефективен е срещу ларвите на зелеви руди, нощенки, миниращи молци и листоядни вредители по зелето, ряпата, репичките и други зеленчукови култури. Използва се за третиране на растенията в периода на яйцеснасяне на вредителите. Прилага се като настойка, приготвена от 3 kg нарязани листа, които кис­нат 3 денонощия в 10 1 вода. Необходимо е да се извършат 3-4 пръскания.

Самакитка (Aconitum sp.). Проявява ефективност срещу зелената ябъл­кова листна въшка, срещу ларвите на малиновия бръмбар, дребни листогризещи гъсеници, ларвите на рапичната листна оса и други. Използва се настойка, получена от kg суха стрита надземна растителна маса, която се екстрахира 48 часа в 10 1 вода. По-висок ефект има настойка, приготвена от 350 g цветове, семена и ко­рени в същото количество вода. Срещу паяжинообразуващите акари се прилага спиртна (70%) настойка от корени, клубени и надземни части на растението, събрани в периода на бутонизацията, която преди употреба се разрежда с вода в съотношение 1:10. Може да се приготви и прах от самакитка, като 10 kg хидратна вар се навлажнява в 1,5-2 1 концентриран екстракт, след което се изсушава, стрива се добре и се прибавят 3 части дървесна пепел или уличен прах.

Софора (Sophora japonica). Надземната част на растението е много отровна, особено в началото на цъфтежа, когато тя трябва да се прибира. Възрастни пчели при кацане върху цветовете на софората изпадат в състояние на вцепенение и дори умират под влияние на съдържащия се в нея алкалоид пахикарпин. Прилага се срещу листни въшки и бълхи, ларви на дървеници и особено срещу ябълковия молец. Използва се настойка, приготвена от 1,2 kg суха маса, накисната в 10 1 вода за 24 часа.

Татул (Datura stramonium). Всички части на растението са силно отровни поради присъствието на алкалоидите хиосциамин, скополамин и атропин. Проявява висока ефективност спрямо зелевата и цвекловата въшка. Събират се всички растителни части или само листата с цветовете и буто­ните. Прилага се под формата на настойки и отвари. Настойките се приготвят в съотношение 1 kg суха или 2 kg свежа маса на 2 1 вода, в която се оставят да престоят около 12 часа. Отварите се приготвят в същото съотношение и се варят в емайлирани продължение на 2-3 часа. След това се охлаждат и преди третиране се разреждат с вода в съотношение 1:5.

Термопсис (Thermopsis lanceolata). Проявява  инсектициден  ефект срещу ларви на зелеви нощенки и дървеници. Използва се настойка, приготвена от 350 g зрели семена или 1 kg суха нарязана надземна част, които се екстрахират в 10 1 вода в продължение на 1-2 дни.

Тревист бъз (Sambucus ebulus). Водните настойки от свежи листа и цветове, събрани в периода на цъфтеж, унищожават при пръскане листните въшки и други дребни смучещи насекоми. За целта 500 g листа от бъз се заливат с 3,5 1 вода и се варят 30 минути. Долива се изпареното количество вода. Прецежда се и се пръска.

Тютюн (Nicotiana tabacum). Съдържа няколко вида алкалоиди, от които най-токсичен е никотинът. Инсектицидните му свойства са познати още от древността. Прилага се срещу листни въшки, листни бълхи, трипсове, гъсеници на листозавивачки, зелев молец, зелева и лукова муха и други. Използват се цели растения или растителни части и отпадъци – връхни части (при кършенето) и начупени листа или прах (при сушенето и мани­пулацията). Прилага се под формата на настойки, отвари или димки: За приготвяне на настойки се използват 400 g изсушени или 1 kg свежи растителни части, които се киснат две денонощия в 10 1 вода, след което се прецеждат. Преди пръскане в работния разтвор задължително се добавя 40 g сапун на всеки 10 1 разтвор. Отварите се приготвят в същите съотношения, като се варят 2 часа. Прах за прашене се прилага срещу листни бълхи, като се смесва в съот­ношение 1:1 с пепел или вар.

Димки се използват срещу възрастните на листните бълхи по овощните култури и при третиране на оранжерии срещу листни въшки. В между­редията на насажденията се правят купчини от слама или друг горящ растителен материал, а върху тях се посипва по 2 kg тютюн. Опушването трябва да продължи поне 30 минути. То трябва да се извършва в тихо, безветрено време, вечер или в началото на нощта.

За отблъскване на зелеви и лукови мухи около растенията се посипва тю­тюнев прах, размесен с пясък или почва.

Чай (Thea sinensis). Проявява висок ефект срещу ериофидните акар по касиса. Използват се отвари, получени от 1 g чай, който се залива с 0,5 1 горе вода и се екстрахира в продължение на 1 час. В така приготвената отварг резниците, предназначени за вегетативно размножаване, се накисва дължение на 3 часа. След това се засаждат в добре навлажнена почва. Не трябва да се поливат в продължение на 24 часа.

Червен бъз (Sambucus racemosa). Проявява   висок   ефект огневките по цариградското грозде и касиса. Използва се под формата на настойка от 200-300 g нарязани стъбла и цветове, които се екстрахират в 10 1 вода в продължение на 24 часа. Достатъчно е дори да се поставят клонки от червен бъз в храстите, за да се отпъдят пеперудите на огневките,

Червено куче грозде (Solanum dulcamara). Силно отровно растение, съдържащо гликоалкалоида соланин. Използва се за третиране срещу листогризещи гъсеници в млада възраст, срещу листни въшки, трипсове и други вредители по зелето. Прилага се под формата на отвари, приготвени от стъблата и листата, като 5-6 kg свежи нарязани растителни части се накисват във вода за няколко часа, а след това се варят около 3 часа на слаб огън. Отварата се съхранява на тъмно и хладно място до няколко месеца. Преди употреба се разрежда в съотношение 1:2.

Черно куче грозде (Solanum nigrum). Проявява добър ефект срещу зелевите молци и нощенки. Използва се под формата на отвара от 450 g зелена маса, която се залива с 101 вода и се вари 30 минути на слаб огън.

Чесън (Аllium sativum). На санскритски името му означава „убиец на чудовища“. Има отличен ефект срещу паяжинообразуващите акари по сли­вата, цариградското грозде и други трайни култури. С добър резултат може да се използва и за защита на съхраняваните продукти. Използва се под формата на воден екстракт или като цели скилидки. Воден екстракт се получава, като 0,5 kg чесън, смачкан в хаван, се разрежда в 3-5 1 вода, промива се и прецежда двукратно, след което се разрежда до 10 1 с вода. За третиране на нападнатите от акари растения се използва работен разтвор, получен от разтварянето на 500 ml екстракт в 10 1 вода. Пръскането се повтаря два пъти през 5-6 дни. При това не е необходимо да се третира всяка клонка, тъй като акарите загиват и на необработените клонки. 150-200 g чесън се счуква в хаван, залива се с малко вода и се екстрахира 1-2 дни, след което се прецежда и се разрежда в 10 1 вода. С получения разтвор нападнатите растителни части се третират 2-3 пъти дневно на всеки 10-15 дни.

Цели скилидки чесън се използват за предпазване на съхраняваните продукти. 200 g чесън на 1 t пшенично зърно предизвиква изкачване на складовите хоботници по стените на помещенията, откъдето след това се събират. В Китай чесънът се използва при съхранение на ориз и брашно. В Белгия той се прилага при съхранение на ленено семе.

Мравките не понасят миризмата на чесън. Достатъчно е да се поставят скилидки от чесън между пътеките, за да напуснат съответното място.

Съществуват и голям брой многокомпонентни рецепти, които включват телен брой растителни видове, като например:

Лют пипер и пелин. Проявяват репелентен ефект по отношение на зай­ци, охлюви и голи охлюви, унищожават листни въшки и белокрилки.Приготвя се отвара от 1 чаша люти чушки, 1 чаша пелинови листа и 5 ча­ши вода, които се варят до кипване. Сместа престоява 1 час, след което се прецежда и се използва за пръскане.

проф.д.с.н Йорданка Станчева и Колектив